Новини

Гаранциите при търговия с горива не противоречат на европейското право

Гаранциите при търговия с горива не противоречат на европейското право

02/09/2016 10:49

Промените може и да имат своите неясноти, но целта им е по-малко данъчни измами

В публичното пространство напоследък се появиха коментари относно възможни нарушения на европейското законодателство заради последните промени в Закона за данък добавена стойност, свързани с въвеждането на обезпечения при търговията с енергийни продукти. Мнение в този дух изказа пред няколко медии и адвокат Любомир Владикин. Макар да изглеждат оправдани от гледна точка на рекламна цел, тези коментари за съжаление могат да доведат до стимулиране на опитите за неспазване на приетото наскоро данъчно законодателство, а оттам и да затруднят борбата със "сивия сектор" при търговията с горива. Именно поради тази причина бих искал съвсем накратко да обясня защо мерките, гласувани наскоро от Народното събрание, не противоречат на европейските норми и принципи.

Защо няма проблем

Както е добре известно, основен принцип при прилагането на нормите, свързани с ДДС, е принципа за неутралност или т.нар. данъчен неутралитет. Той предвижда, че данъкът се заплаща единствено от крайния потребител и не следва да представлява тежест за предприятията. Това от своя страна дава правото на приспадане на дължимия ДДС или т.нар данъчен кредит. Оставяме настрана въпроса доколко практически това е вярно, тъй като между заплащането му и възстановяването му винаги минава определен период от време, в който данъкът представлява сериозна финансова тежест за оператора. Обнародваният на 2 август т.г. Закон предвижда създаване на обезпечения при извършване на определени сделки, описани в чл.176в от ЗДДС. Никъде в него не се засяга правото на данъчен кредит на задължените лица и приспадането на заплатения ДДС. Тоест системата продължава да работи по начин, който е правила и до момента и новите промени не засягат по никакъв начин споменатите установени от законодателството на ЕС права. Няма нарушение и на принципа на оправданите правни очаквания тъй като не "се отнема право, от което до този момент се ползван данъчно задължените лица". Предоставяното обезпечение по никакъв начин не представлява и косвено данъчно облагане, тъй като Национална агенция за приходите(НАП), а оттам и държавата, не оперира със средствата на задължените лица, освен в случай на покриване на задължения, свързани с незаплащане на дължим ДДС. В този смисъл новъведенията представляват единствено подходяща мярка , "която държавите-членки имат легитимен интерес да вземат, за да защитят своите финансови интереси", както Съда на Европейския съюз (СЕС) многократно е потвърждавал. В цитираните решения ясно се казва и че "борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Шеста директива ДДС". Разбира се СЕС изследва и дали предприетите действия на държавите-членки са пропорционални спрямо преследваната цел.

Срещу злоупотребите 

По данни на НАП загубите за държавния бюджет от укрит ДДС при търговията с горива се равняват на около 109 млн. лв. за 2015 г. и без адекватни мерки могат да достигнат 250 млн. лв. през тази година. Според същото ведомство 66% от вложителите в данъчните складове, извършващи именно дейностите, описани в чл. 176в от ЗДДС, са рискови фирми по отношение на изпълнението на данъчните им задължения. Това са фактори, представляващи ясна, конкретна и точна основа за предприемането на сериозни мерки, които да предотвратят злоупотребите станали ежедневие в петролния бранш. В допълнение фирмите, опериращи в този сектор очевидно не могат да работят без адекватни финансови ресурси, тъй като спецификата на бизнеса предполага наличието на инфраструктура, достатъчен брой служители, разполагаем финансов ресурс за изпълнение на дейността си или за покриване на други задължения, характерни за бранша, а именно обезпечение на акцизни и митнически задължения и други. В този смисъл нововъведените задължения, особено възможността за предоставяне на банкова гаранция, не би следвало да представляват непропорционално задължение спрямо икономическите възможности на предприятието.

В тези малки детайли е и разликата с често цитирано решение на СЕС, свързано с обезпеченията, а именно С-25/07 СЕС от 10 юли 2008. В този случай наложените от Република Полша задължения за предоставяне на обезпечения създават неравнопоставеност между икономическите оператори, тъй като всички новосъздадени фирми през последните 12 месеца следва да гарантират ДДС, ако желаят да възстановят ДДС в 60 дневен срок. Без предоставяне на гаранция данъкът се приспада след 180 дни, което на практика създава нов режим за определени предприятия, спрямо необективен критерии какъвто е момента на създаване на фирмата, което, не можем да не се съгласим със СЕС, е доста непропорционална мярка. Както вече споменахме в българското законодателство няма промени в режима, критериите за предоставяне на обезпечение са обективни, а именно извършване на определени сделки без значение от големината на предприятието или момента на създаването му, а изключените лица от обхвата на Закона са ясно определени и обвързани с лицензионен режим, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Тяхното изключване е напълно естествено с оглед сериозните контролни мерки на които подлежат съгласно акцизното законодателство.

С оглед на гореизложеното смятам, че приетите промени в ЗДДС изцяло съответстват на правото на ЕС и практиката на СЕС. Разбира се, последните промени може и да имат своите неясноти, но следва да бъдем внимателни когато търсим проблеми в текстове, които имат за цел избягването на данъчните измами и увеличаване на бюджетните приходи. Това не означава да не търсим грешки и несъответствия, напротив това е част от гражданския ни дълг, особено на занимаващите се с право, но не следва и да подкопаваме и без това крехките усилия на държавата да събере своите вземания.

 Приет от Съда на Европейския съюз в множество решения, сред които Решение от 18 декември 1997 г. по дело Molenheide и др., C‑286/94, C‑340/95, C‑401/95 и C‑47/96, Recueil, стр. I‑7281, точка 47, както и Решение от 25 октомври 2001 г. подело Комисия/Италия, C‑78/00

 Решение AlicjaSosnowskaС 25-07 СЕС от 10 юли 2008 и др.

 Решение AlicjaSosnowska– С-25/07, точка 22; Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax, C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609, точка 71 и др.




Източник: БПГА
назад към списък
X

ЗА ЧЛЕНОВЕ НА AСОЦИАЦИЯТА

ВХОД
X

ЗАЯВКА ЗА ЧЛЕНСТВО

ИЗПРАТИ ЗАЯВКАТА