Уважаема г-жо вицепремиер,
Уважаеми г-н министър,
Уважаеми членове на европейския и националния парламент,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на европейски и национални асоциации,
Колеги, партньори и журналисти,
На първо място – благодаря ви, че сте тук, за да споделите с нас 25-годишния ни юбилей.
Тази годишнина е особено важна, защото първите ни 25 до голяма степен съвпадат с цялото развитие на българската икономика в условията на свободен пазар.
През октомври 2002 г. Европейската комисия обяви България за действаща пазарна икономика. Сигурен съм, че за това е допринесъл и нашият бранш – с навлизане на чужди и местни инвестиции в сектора, с увеличаването на конкуренцията и с упоритата ни работа за подобряване на средата. Ние сме преживели историята на демократичния преход на страната – от първоначалния трус от преминаването на икономиката от държавно дирижирана към пазарно организирана. Борили сме се за изсветляването на пазара, за налагането на правила, валидни за всички, алармирали сме и сме воювали срещу нелоялните практики, поправяли сме грешките на растежа. Но не само. В годините на стабилизиране и подем, сме осигурявали съживяването на икономиката и интегрирането й в европейската, защото енергетиката е кръвоносната система на цялото стопанство, без която то не би могло да функционира.
Затова искам да се обърна към нашите членове. Колеги, изминахме дълъг път, но нашето пътуване е без крайна точка, тъй като идеален пазар не съществува. Светът се променя, средата за правене на бизнес е различна, предизвикателствата са други. Ние трябва да сме подготвени не само да посрещнем новото, но и активно да участваме в създаването на бъдещето. Само така ще имаме добре функциониращ пазар и доволни клиенти.
Не случайно сме посветили днешната конференция на енергийния преход в транспорта. Направихме го именно с мисъл за бъдещето. Намираме се в момент на сериозни трансформации – трябва да осигурим плавно преминаване към ново поколение горива, за да защитим околната среда и здравето на хората, трябва да съсредоточим усилия върху изцяло нова философия за транспорта, в крайна сметка трябва да направим всичко необходимо, за да издигнем на ново ниво конкурентоспособността на българската икономика. Благодарим на европейските ни партньори за пълноценния и смислен диалог в това отношение. Не бива да забравяме, че на север, юг, изток и запад членовете на Европейския съюз споделят една обща кауза. Именно единството и задълбоченото сътрудничество ще ни направи силни. Важно е обаче да не пропускаме един нюанс – всеки пазар в рамките на съюза има своите специфични характеристики – национални и регионални. Държавите тръгват от различни позиции, които са обусловени от уникални комбинации от културни, исторически, географски и икономически особености. Затова се радваме, че днес ще имаме възможност да се запознаем с опита на съседните ни страни.
Прагматизмът и здравата логика изискват да настояваме европейските институции да се съобразяват с тези наши особености, така че правилата и изискванията да не останат само хартиени пожелания, а наистина да служат на общите ни цели. Струва ми се, че трябва да упорстваме в Брюксел да се чува гласа на нашите представителни организации, за да съдействаме активно за връщането на лидерските позиции на Европейския съюз в сферата на икономиката.
Мисля, че вече се оформя разбиране за тези предизвикателства в редиците на европейската администрация и е важно да впрегнем усилията си, за да не пропуснем този благоприятен момент.
И на последно място, но не и по важност, искам да се обърна към представителите на българските институции. В наше лице винаги сте имали лоялен и активен партньор. Готови сме да предоставяме експертиза по всички въпроси, касаещи нашия бранш. Само общите усилия на бизнеса и администрацията могат да доведат до положителни резултати.
Необходимо е всички ние да мислим дългосрочно, да обсъждаме задълбочено, да планираме и приоритизираме заедно. Държавата се нуждае от пълнокръвна стратегия за преход в транспорта, която да почива на визия и цели. Да отговаря на въпроса къде искаме да бъдем след 20 или 30 години и как точно смятаме да стигнем дотам.
Трябва да си дадем реална сметка за възможностите си и как можем да подобрим позициите си, за да не попадаме в омагьосания кръг на добрите намерения и лошото изпълнение.
Залогът е твърде голям и той не е да отговорим на критериите или да спазим сроковете. Залогът е благосъстоянието на българските и европейските граждани. А това в крайна сметка е целта на всяка политика. Твърдо вярвам, че тя е постижима.
Благодаря ви за вниманието!