Държавата трябва ясно да заяви на европейските си партньори, че преходът към нискоемисионна икономика на Изток и Югоизток ще се проведе по различен начин от този в Западната и Северозападната част на континента.

Господин Бенчев, в началото на годината бе прогнозирано сътресение на петролния пазар през 2021 г. Сбъдна ли се тази прогноза?
Сътресение всъщност нямаше, а имаше сравнително нормален процес на известно възстановяване след кризисните ситуации от началото на пандемията. Както сривът през 2020 г., така и повишаването на стойностите на пазара сега се случи с по-ускорени темпове поради динамичната обстановка. През 2020 г. бяха наложени изведнъж и рязко ограничения за придвижване, които сринаха потреблението, а през 2021 г. също сравнително бързо бяха въведени зелени сертификати и други мерки, които отвориха отново икономиката и освободиха пазара. Тези фактори бяха комбинирани и с политиката на ОПЕК за поддържане на по-ниски нива на добив, както и решението на американските шистови производители да не бързат с проучването и разработването на нови находища. Това допълнително наля бензин в цената на суровината. Все пак стойностите не надминаха очакванията от началото на годината и са в рамките на нормалните за пазара в настоящата ситуация.
Как силната динамика на петролния пазар се отразява на пазара на горива в България ?
Ситуацията на международния пазар е изключително динамична поради появяването на новия Южноафриканския вариант на коронавируса. Както е било винаги характерно за българския пазар, дневните отклонения на цената на суровия петрол не може да се отразят директно и всекидневно на цените на горивата. За да има повишаване или понижение на цената, трябва да има ясен тренд в рамките на поне десет – четиринадесет дни. В този смисъл, ако има трайно понижение на цените, то ще се отрази и на бензиностанциите. За съжаление на страните, зависещи от доставките на суров петрол, тази година се характеризира със сериозно повишаване на цените на суровината и съответно на продуктите. Българският пазар не е изолиран от световния и това е факт, върху който никой в страната не може да въздейства. Не може да не бъде отбелязано, че в сравнение с други държави от ЕС в България повишението на цените се случи с по-бавни темпове, което се дължеше на добрата подготовка и политика на компаниите от бранша.
Каква е тенденцията на световните пазари на горива и как се отразяват новините за все по-силното навлизане на електромобилите?
Няма какво да увъртаме. Електромобилите навлизат там, където гражданите имат финансовата възможност да си ги закупят. Затова винаги много се учудвам, когато чуя или прочета по медиите как в България броя на електрическите коли се увеличил с 300%. Така е, да. От 1000 са станали около 3000. Но какво променя това? Масовият български потребител не може да си позволи нов конвенционален автомобил, а какво остава за двойно или тройно по-скъп електромобил. Отделно оставям въпроса доколко той е по-екологичен от колите по-ново поколение, задвижвани отвтечнен нефтен газ, бензин и дизел. Научните проучвания много ясно показват каква е реалността и те не са в полза на електрическите автомобили.
В България, а вероятно и в цял свят, още доста време ще говорим за двигателя с вътрешно горене и нефтопродуктите като цяло. Преходът към по-устойчив транспорт в страната ще се случи, защото той е необходим за по-добро бъдеще, но той трябва да разчита на нискоемисионните горива, ВНГ и природен газ. В противен случай икономиката ни просто ще се „счупи“.
Промени ли COVID-19 пазара на горива в България и в каква посока?
Ковид кризата донесе непредвидимост и повишен риск за операторите поради сериозните флуктуации на пазара. Днес купуваш един продукт, а на следващия ден или още вечерта, той е с двуцифрен процент надолу. Загубите при големи обеми могат да достигнат стотици хиляди. Не знаеш кога и дали ще можеш да се възстановиш от загубите и как те ще ти се отразят чисто оперативно в дадения момент, още повече че пазарът все още е по-малък по обем от предкризисните нива. Разбира се настоящата година предложи и обратната ситуация, но без ясна възможност да се предвижда пазара и да има известна стабилност дейността на компаниите рисковете се повишават, а с това и несигурността за потребителите и бизнеса.
На прага сме на 2022 г. Неотдавна БПГА излезе с не особено оптимистична прогноза за драстична промяна в посока нагоре на цените на горивата в България заради максималните изисквания, заложени в пакета „Готови за 55“. Запазват ли се очакванията ви и какво ще се случи?
Към настоящия момент БПГА няма официална информация какво прави държавата на европейско ниво относно пакет „Готови за 55“. Знаем, че Министерството на финансите е против рязкото повишаване на акцизните ставки за горивата, но нямаме представа дали тази позиция е представена в Брюксел. Още повече, че пакетът е сбор от няколко законодателни инициативи на ЕК, които са разпределени така, че да не могат всички да бъдат блокирани без няколко държави-членки да обединят усилия. В това число са промените, касаещи енергийната ефективност в сектора, биогоривата, както и системата за търговия с емисии в транспорта. Всяко едно от тези предложения може да оскъпи допълнително горивата, в допълнение към по-високата данъчна ставка.
Именно поради тези причини смятам, че цялата българска държавна администрация трябва да настоява за промени в направените от ЕК предложения. Засегнати от тях няма да са само петролните компании, а цялата българска икономика. Едно повишаване на горивата с 1-1,20 лв. без ДДС от 2023 г. практически означава изкуствено създадена инфлация в тежък икономически момент. Необходимо е час по-скоро политиците да намерят общ език и да съставят стабилно правителство, което да се заеме с тези въпроси. Както казахме и на проведената от нас конференция, ние не сме против преход към по-зелена икономика, но това трябва да се случи съобразно икономическите ни способности, с плавен преход и най-вече съгласно изработен от държавата план, как точно ще се проведе той и на кои енергийни източници в транспорта ще разчитаме. Нещо, което до момента не се е случило. Компаниите в сектора са законопослушни и мислят за зеления преход, но без ясна насока няма как до се справят сами. БПГА е готова да участва и допринесе в дискусиите за бъдещето със своята експертиза, но не можем сами или чрез прехвърляне на отговорността от страна на държавата да променим света. Необходим е и финансов ресурс, чрез европейски или национални програми – стимули за зелена енергия в транспорта. С други думи държавата не трябва да се държи като лудетина, сменяйки посоката през една – две години, а да има дългосрочен план за действие.
С колко ще се оскъпят горивата и откога заради изискването за по-висока биокомпонента?
Страната ни вече закъсня и все още не е транспонирала последната директива, която трябваше да увеличи процента биогорива в конвенционалните. Дали и кога това ще се случи може да отговорят от министерството на енергетиката. Ако не стане и се премине директно към новите текстове, които сега се обсъждат в рамките на пакет „готови за 55“, то скокът ще е рязък. А с колко ще е точно ще стане ясно след като администрацията, в разговор с бизнеса. Надявам се, да се изясни по каква схема и как ще се прилагат задълженията за смесване с биогорива в транспорта. Това, което трябва да отбележим е, че в момента биогоривата ново поколение са тройно по-скъпи от конвенционалния бензин и дизел.
Какви стъпки трябва да бъдат предприети на национално ниво, за да се смекчи удара за потребителите, предвид факта, че масовата употреба на автомобили в България е „втора употреба“?
Държавата трябва ясно да заяви на европейските си партньори, че преходът към нискоемисионна икономика на Изток и Югоизток ще се проведе по различен начин от този в Западната и Северозападната част на континента. Ако там обществата са готови, както и финансово и инфраструктурно, така и принципно да излязат от ерата на автомобила, задвижван с ДВГ, и имат възможност да го направят без да унищожат икономиката си, то нека да го направят. Но тук разчитаме изцяло на петролните продукти и това не може да се промени с магическа пръчка. Трябва време и ресурс. Трябва държавна политика за подпомагане на прехода към зелена икономика, както за гражданите, така и за бизнеса.
Втечненият нефтен газ и природният газ трябва да бъдат признати за преходни горива поне в следващите 25 години. Увеличението на данъчните ставки трябва да е плавно, за да може индустрията и гражданите да могат да предвидят и поемат удара. Естествено, всичко това трябва да бъде подкрепено и от икономическо развитие, което да подобри финансовото състояние на българските граждани.
Източник: 3e-news