Пари от Брюксел или национализации? Накъде отива България

През октомври 2022 г. в София започва работа новоизбраният парламент. В речта си при встъпването в длъжност президентът Румен Радев призовава народните представители да изберат следващото правителство, да приемат държавния бюджет и да гласуват пакета от промени, внесени от временното правителство.

Той включва промени в 22 закона, необходими на България, за да получи 6,27 млрд. евро о по плана за възстановяване устойчивост на България. Парите ще бъдат преведени след извършване на необходимите реформи. Президентът подчертава, че цялото българско общество очаква това, се казва в публикация на “Евроактив” с автор Влад Олтеану.

 

Януари 2023 г. – Румен Радев решава да свика предсрочни избори, които ще се проведат на 2 април 2023 г. 48-ият парламент се разпуска и оставя страната без потвърдено правителство или нов бюджет. През краткия си живот парламентът изготви и прие три нови закона вместо 22, за които президентът спомена през октомври 2022 г.

Трите закона бяха разработени специално за рафинерията “Лукойл Нефтохим Бургас” и бяха приети за рекордния един месец с мнозинство от три партии, които иначе не успяха да се споразумеят да съставят ново правителство. Накрая г-н Радев одобри трите закона – за отнемане от държавата на 70% от разликата между цената на петрола сортове Urals и Brent, умножена по общия обем гориво, доставено на пазара; за отнемане на концесията на рафинерията за пристанище Росенец, през което се внася основният петрол в България; закон, предвиждащ въвеждане на държавно оперативно управление „по отношение на големи, стратегически важни предприятия, включително енергийна инфраструктура“.

За широката общественост авторите на законите мотивираха необичайното си усърдие и сътрудничество с политически противници кат загриженост за потребителя. Въпреки че България получи дерогации от европейските санкции за внос на руски петрол и петролни продукти, горивата на пазара не са толкова евтини за българските потребители, колкото би трябвало да бъдат според техните изчисления.

Цените в България обаче вече са най-ниските в целия ЕС. Рафинерията в Бургас вече плаща 33% данък върху свръхпечалбите според европейските регулации, държавата иска чрез един от трите закона да вземе още 70% от разликата в цената на петрола Брент и Уралс и ще ги върне на потребителите чрез държавна помощ. Освен ако Европейската комисия не забележи, че това е по същество такса и вземе 75% от тези средства в съответствие с европейските правила.

Политиците обясниха, че в бъдеще рафинериите ще се таксуват за достъп до пристанищната инфраструктура и така държавата ще получава още повече печалба. Оттук и приемането на втория закон. Ще бъдат въведени и авансов акциз и ДДС. Ако обаче мениджърът на рафинерията не може да работи при такива условия, държавата ще поеме оперативното й управление, отново „в интерес на потребителя“.

„Общото между тези три законодателни предложения е вярата, че държавата ще управлява компанията по-добре и че няма проблеми с доставките на петрол от други източници. Първото не се случи през всичките двадесет години, през които държавата притежаваше „златна акция”. Не разбирам защо депутатите смятат, че това ще се случи сега. Второто погрешно схващане е, че доставките на петрол през Босфора са възможни в големи количества и на достъпна цена, въпреки факта, че от февруари 2022 г. таксите за транспорт, застраховки и танкери са се увеличили шест пъти“, казва икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и доцент в Софийския университет.

Продължава г-н Христо Алексиев, вицепремиер и министър на транспорта на България: „Въпреки направените анализи на Народното събрание, то прие закони и решения, които създават рискове за повишаване на цените и спиране на дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас”. Депутатите не трябваше да приемат по-рестриктивни закони от изискванията на Европейската комисия. Тези компромиси от ЕК са направени именно, за да се даде възможност на България като най-бедната страна в ЕС да се възползва от това. Не виждам логиката на депутатите защо трябваше да подходят така стриктно“, каза Алексиев пред репортери.

Той също така заяви, че „поемането на доставка на суров петрол, преработка и дистрибуция на голяма рафинерия е много труден процес, защото това не е само работа на самата рафинерия. Има и много сложна система от логистика, доставки и дистрибуция. Трябва да се подготвим за такова решение, а е очевидно, че държавата няма такъв ресурс и знания”.

На практика българският парламент постави правителството в изключително неудобно положение пред Европейската комисия. Вместо да отчете изпълнението на условията за осигуряване на така необходимите на страната еврофондове, той изпраща за нотификация в Брюксел само три напълно различни закона. Европейската комисия ще трябва да вземе решение за съответствието им с европейското право и международните търговски правила.

Комисарите трябва да преценят дали гласуваната държавна помощ е оправдана и дали налагането на скрити мита е опит за натиск върху бизнеса и ограничаване на правилата за свободна търговия. При положително решение от Брюксел “Лукойл Нефтохим Бургас” ще подлежи първо на обичайния 10% данък върху доходите, второ – на приетия 33% данък върху свръхпечалбите на енергийния сектор (т.нар. „солидарна вноска“). в съответствие с европейските разпоредби, и трето ще плаща такса от 70% от разликата между цените на еталонния суров петрол.

Това, съчетано с други данъци, такси, акцизи и променени условия на съществуващото данъчно облагане, както и недостъпността на пристанището, може да направи успешния и високотехнологичен бизнес на “Лукойл Нефтохим” просто нерентабилен. Подобно развитие би засегнало не само работните места на около десет хиляди души, но и съществуването на много други български компании, за които рафинерията е основен бизнес партньор.

Днес “Лукойл Нефтохим Бургас” е може би най-голямата и модерна рафинерия на Балканите. Тя е основен производител на горива, консумирани не само в България, но и на Балканите. Застрашаването му е просто безотговорно. А вината за „приоритета“ на енергийните закони върху потребителя също е съмнителна – ако рафинерията фалира, цените на горивата могат само да се покачат в България. А с тях и общите цени, в една класическа спираловидна инфлация.

А това би било много негативно за потребителите – граждани на и без това най-бедната страна в ЕС. И да разгледаме приоритетите: къде са останалите 22 закона, необходими за достъп до еврофондове?

Източник: 24 часа

Цялата статия можете да видите ТУК