Цените на горивата на българските бензиностанции остават високи, а тенденцията за запълване на резервоара на колите “до горе” се измества от “възможностите на купувачите”. Водачите на автомобили са склонни да отделят до 40-50 лв. за гориво, а не за пълен резервоар. Това сочат наблюденията на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Цените на горивата у нас са функция на суровия петрол, който поскъпва заради войната в Украйна. Основният фактор, който продължава да оказва влияние за повишение са санкциите, от друга страна обаче има и задържащи фактори – движението на долара, освобождаването на петрол от стратегическите резерви от страните членки на МАЕ и решението на ОПЕК да не увеличава добива на петрол, коментира Андрей Делчев.
Цена на горивата
Цената на бензина А95 от 5 до 10 април т.г. остава 2.95 лв. за литър. За сравнение, на 11 март е струвал 2.89 лв. за литър.
За последния месец е поскъпнал с 0.06 лв. за литър (6 стотинки), което в процентно отношение 2.08 % . Трябва да се отбележи обаче, че на 10 март А95 е бил 2.86 лв. за литър.
От началото на годината или по-точно за последните 3 месеца (9 януари) поскъпването е с 0.53 лв. за литър или с 21.90 %. (на 8 и 9 януари е бил 2.42 лв. за литър).
В началото на военните действия срещу Украйна, 24 февруари – 2.55 лв., ден по-късно – 2.60 лв. за литър.
Стойността на дизела – от 5 до 9 април е 3.07 лв. за литър.
За последния месец поскъпването е с -14 лв. за литър или с 4.79 %. Тогава е бил 2.92 лв. за литър – 10 март
За последните 3 месеца или от началото на годината (9 януари) поскъпването е с 0.60 лв. за литър или с 24.29 %. Тогава е бил 2.47 лв. за литър.
В началото на войната дизелът е струпал 2.62. лв. за литър ( на 24 февруари), като до 28 февруари поскъпва с по 1 ст. на ден, но от 1 март нататък има дни, в които поскъпването е било с 4 стотинки на ден.
Цената на пропан-бутан – от 5-и до 9 април намалява с 0.01 лв. или с 1 стотинка от 1.60 лв. за литър до 1.59 лв. за литър, но на 10 април отново се връща на нивото от 1.60 лв. за литър.
Поскъпването при това гориво е много слабо и почти не се усеща – за последният месец това съставлява едва 0.02 лв. за литър (2 стотинки) или с 1.27 % и с тенденция за застой на цената, според данните на fuelo.bg. Все пак, за последните 3 месеца увеличението е с 0.19 лв. за литър или с 13.57 %. Тогава е бил 1.57 лв. за литър. И тук проследяването на движението на цената сочи, че тенденцията за ръст е от началото на военните действия на руските войски в Украйна – 24 февруари – 1.40 лв. за литър, на 25 февруари – 1.42 лв. за литър.
Метан
Поскъпването при метана е сякаш най-забележимо. За времето от 5 до 9 април се увеличава от 3.09 лв. за кг до 3.15 лв. за килограм (кг).
За последния месец метанът е поскъпна с 0.28 лв. за кг или с 9.76 %
За последните 3 месеца (09 януари) когато е бил 2.82 лв. за кг стига до 3.15 лв. за кг , а поскъпването е с 0.30 лв. за кг или 10.53 %.
Спрямо другите горива обаче, тенденцията за поскъпване при метана е още от лятото на миналата година и обединява няколко различни фактора. А военните действия в Украйна са допълнение.
От поскъпването се оплакват не само потребителите. Високите ценови нива се отразяват значително върху тези търговци на дребно, които имат по една – две до три бензиностанции, тъй като разходите за издръжка се увеличават, а постъпленията намаляват.
Както обясни Андрей Делчев, маржът за търговците на дребно е много нисък и докато при големите вериги издръжката може по някакъв начин да се разпредели, то за малките бензиностанции това е по-трудно.
Единственият лост на държавата е ДДС
Българската държава в случая с горивата няма почти никакви възможности. Страната ни е с един от най-ниските акцизи в Европейския съюз, напомнят и главният юрист на БПГА Светослав Бенчев, и изпълнителният директор на асоциацията Андрей Делчев.
Таван на горивата е невъзможен, тъй като може да доведе до диспропорция на пазара. Що се отнася до биокомпонентата, то и там намесата няма да има особен ефект. Субсидиране през държавния бюджет пък би отворило възможността за създаване на дефицит.
Ако цените на горивата продължат да растат пропорционално на ръста на суровия петрол, в един момент държавата ще трябва да се замисли да намеса на пазара, за да защити и потребителите и търговците.
Единственият лост в ръцете на държавата остава ДДС, смятат от петролната и газовата асоциация.
роблемът е, че и този лост може да се окаже временно решение, заради последствията, които водят след себе си санкциите на Европа и САЩ, заради войната в Украйна. В частност доставките на руски петрол за рафинерията “Нефтохим Бургас” може да се окажат под заплаха, а съответно ще се появи възможност за недостиг на вътрешния пазар. Засега това е само вариант, който може и да не се случи. По принцип успокоението е, че рафинерията може да работи и с други сортове петрол, но не на пълна мощност. Съответно ще има и промяна в цените в посока към повишение.
Ембарго върху руския петрол или задълбочаване на кризата
Напоследък между ОПЕК и МВФ прехвърчат искри. Причината е натискът върху ОПЕК да увеличат добива, а и не само. В същото време от организацията неведнъж заявяват, че не разполагат с мощности за това.
През последната седмица наистина имаше понижение на цените на петрола. От една страна това бе заради решението на страните членки от МАЕ за освобождаване на петрол от стратегическите запаси (Strategic Petroleum Reserves, SPR). От друга – заради спада на търсенето от Китай в резултат на нова вълна от COVID-19.
В същото време по данни на МАЕ стратегическите резерви ще бъдат съкратени с 9% след доставките на петрол за пазарите в рамките на решението за освобождаване от резерва, се казва в съобщение на сайта на агенцията.
“В началото на руското нахлуване страните-членки на МАЕ имаха 1,5 млрд. барела в държавните резерви и около 575 млн. барела по задълженията на предприятията. Двете колективни решения на МАЕ за освобождаване на нефт през тази година в размер на 62,7 млн. барела, което бе прието на 1 март и 120 млн. барела съставляват 9% от общия обем от стратегическите запаси”. Това на практика означава, че те ще трябва да бъдат запълнени и то на по-високи цени.
роблемът е, че и този лост може да се окаже временно решение, заради последствията, които водят след себе си санкциите на Европа и САЩ, заради войната в Украйна. В частност доставките на руски петрол за рафинерията “Нефтохим Бургас” може да се окажат под заплаха, а съответно ще се появи възможност за недостиг на вътрешния пазар. Засега това е само вариант, който може и да не се случи. По принцип успокоението е, че рафинерията може да работи и с други сортове петрол, но не на пълна мощност. Съответно ще има и промяна в цените в посока към повишение.
Ембарго върху руския петрол или задълбочаване на кризата
Напоследък между ОПЕК и МВФ прехвърчат искри. Причината е натискът върху ОПЕК да увеличат добива, а и не само. В същото време от организацията неведнъж заявяват, че не разполагат с мощности за това.
През последната седмица наистина имаше понижение на цените на петрола. От една страна това бе заради решението на страните членки от МАЕ за освобождаване на петрол от стратегическите запаси (Strategic Petroleum Reserves, SPR). От друга – заради спада на търсенето от Китай в резултат на нова вълна от COVID-19.
В същото време по данни на МАЕ стратегическите резерви ще бъдат съкратени с 9% след доставките на петрол за пазарите в рамките на решението за освобождаване от резерва, се казва в съобщение на сайта на агенцията.
“В началото на руското нахлуване страните-членки на МАЕ имаха 1,5 млрд. барела в държавните резерви и около 575 млн. барела по задълженията на предприятията. Двете колективни решения на МАЕ за освобождаване на нефт през тази година в размер на 62,7 млн. барела, което бе прието на 1 март и 120 млн. барела съставляват 9% от общия обем от стратегическите запаси”. Това на практика означава, че те ще трябва да бъдат запълнени и то на по-високи цени.
През месец март МАЕ прогнозира, че добивът на петрол в Русия през април ще спадне с една четвърт, което ще доведе до загуба на световните доставки от петрол от 3 млн. барела на ден. Освобождаването от стратегическите резерви ще осигури възможност за смекчаване на икономическите последствия от дефицита на гориво, а също така и от ръста на цената, заявиха тогава от агенцията.
Днес категорично може да се каже – ефектът от тази интервенция на пазара ще е временен. Кризата вече е достатъчно дълбока, за да може да бъде прекратена от евентуално пускане на пазара на нефт от Иран, или Венецуела.
На този фон цените на суровия петрол растат, както в Европа, така и в САЩ и останалите страни по света. Няма изгледи за спад. В същото време председателят на Съвета на Европа Шарл Мишел заяви, че рано или късно ще се наложи да бъдат предприети санкции и срещу руския петрол и газ. Нещо повече, още в понеделник, 11 април, въпросът за ембарго върху руския петрол може да бъде сложен на масата от лидерите на Европа.
Изявленията, както на САЩ, така и на Европа, предизвикват съществено безпокойство сред потребителите. Санкциите, предприети срещу Русия като наказание за военната инвазия в Украйна трябва да се гледат и като цяло. Отлагателното решение за въглища за август съвсем не е успокояващо за индустрията. Европа внася от Русия почти половината от въглищата и природния газ и около една четвърт от петрола.
Наблюдателите обръщат внимание, че дори и да няма налагане на санкции срещу руския петрол, съдържащите се в настоящия пакет указания за забрана на руски кораби в пристанищата е достатъчно обезпокояващо. Ограниченията за доставките на руски нефт и втечнен природен газ са налице.
Това ще доведе до нов скок на цената на стоките в Европа, а и не само. Може да се окаже, че правителствата в един момент няма да разполагат с никакви лостове за контролиране на ситуацията. Ако ЕС реши да въведе ембарго върху руския нефт, а и газ последствията ще са катастрофални, за което от няколко седмици предупреждават всички анализатори.
Вече се очакват новите доклади на МАЕ и ОПЕК, които трябва да отговорят на въпроса дали има структурен дефицит на пазара. Анализатори от големите банки потвърдиха това. Когато бъде заявено ясно от МАЕ и ОПЕК, тогава ще е късно за взимане на каквито и да е мерки. Причината е много проста – санкциите обхващат целия енергиен сектор. Това, казано иначе, заедно с другите наказателни мерки вече е най-силният сигнал за рецесия.
Източник: https://business.dir.bg/